Естествената светлина: къде и колко прозорци

Влизате в стаята по обяд и пак посягате към ключа на лампата. Прозорецът си е там, слънцето е навън, а до вътрешната стена светлината просто не стига. Това рядко е въпрос на малък отвор и почти никога не се поправя с втора лампа. По-често причината е в това докъде стига горният ръб на прозореца.

Естествената светлина се решава, докато линиите по чертежа още се местят. След това се живее с последиците. Затова си струва да помислите къде и какви ще бъдат отворите много преди цвета на стените и мебелите.

Високият прозорец свети по-надълбоко от широкия

Светлината влиза под ъгъл и стига дотам, докъдето ѝ позволява горният ръб на отвора. Свалите ли този ръб, светлото петно пада близо до перваза, а вътрешната част на помещението остава в полусянка — независимо колко широк е прозорецът.

Оттук идва и най-честата грешка: два ниски прозореца един до друг дават повече стъкло, но не и повече светлина навътре. На практика височината се ограничава от това, което стои над прозореца — носещата греда, понякога кутия на ролетна щора или подшит таван, а на последния етаж и наклонът на покрива. Точно затова горният ръб слиза надолу лесно, докато обратното вече означава намеса в конструкцията.

Ако Вашият проект го позволява, мислете първо за височината на горния ръб и чак после за ширината. Ширината осветява стената около прозореца. Височината осветява стаята.

Две светлини правят стаята спокойна

Стая с един-единствен източник винаги има ярка страна и тъмна страна. Сенките в нея са резки, очите се уморяват от контраста, а хората описват усещането като неуютно, без да могат да посочат причината.

Втори източник от друга посока изравнява картината. Не е задължително да е втори голям прозорец — прозорец на съседната стена, стъкло към съседно осветено пространство или врата към тераса вършат същото. Ръбовете на сенките омекват и стаята изглежда по-широка, отколкото е в действителност.

Стъклото на запад се плаща два пъти

Западното слънце влиза ниско и право в очите, точно в часовете, в които сте си вкъщи. Стаята се нагрява следобед и остава топла до късно вечерта. Първо плащате за стъклото, после — и за да се справяте с топлината, която то е пуснало вътре.

Това не значи да се откажете от гледката на запад. Значи да предвидите какво ще държи слънцето под контрол.

• Козирката и издадената стряха са решение за юг — там спират високото обедно слънце. Срещу западното помагат малко: то идва ниско и влиза под тях.
• Сянка отвън, преди стъклото, а не завеса след него — външна щора, подвижни или вертикални ламели, пергола.
• Широколистно дърво пред фасадата — лятото хвърля сянка, а зимата, останало без листа, пуска слънцето да мине.
• По-скромен отвор на запад и по-щедър на юг, ако разпределението на стаите го позволява.
• Мястото за сядане да не гледа право срещу залязващото слънце — понякога това решава всичко.

Светлите повърхности умножават малкото светлина

Светлината, която е влязла, не спира там, където е паднала. Тя се отразява от тавана, стените и пода и достига ъгли, в които слънчев лъч никога не влиза направо. Светъл таван работи като второ, меко осветление през целия ден и не струва нищо повече.

Тъмната стена прави обратното — поглъща светлината, която е стигнала до нея. В помещение с малко часове пряко слънце тъмните тонове и тъмният под могат да отнемат повече, отколкото очаквате. Ако държите на тъмен цвят, оставете го за стената, върху която светлината пада направо, а не за най-отдалечената.

Коридорът и стълбището: там се пести най-често

Прозорецът в коридора изглежда като излишен разход, докато гледате чертежа. После в този коридор лампата свети по цял ден. Същото важи и за вътрешното стълбище — затворено между стени, то остава тъмно дори когато стаите наоколо са светли.

Прозорец високо над стълбището, друг в края на коридора или стъклена част във вратата към осветена стая променят усещането за целия етаж. Тук малкото светлина се усеща най-силно, защото сравнението е с пълна тъмнина.

Какво се поправя после и какво остава завинаги

Част от решенията търпят промяна по всяко време. Цветът на стените, тонът на пода, щорите, дори шкафът, който закрива долната част на прозореца — всичко това се сменя, без да се пипа конструкцията.

Мястото и височината на отвора не са в този списък. Те се решават веднъж, върху чертежа, и остават колкото къщата. Затова, ако някъде ще отделите повече внимание, нека е точно там — за останалото ще има време и после.