Ръководство
Алеи и паркинг в двора: настилки, които издържат
Коя настилка понася кола и коя само крака, защо основата е по-важна от плочата и накъде трябва да тръгне водата, за да не се връщате към алеята всяка пролет.
Дъждът е спрял преди час, а Вие пак минавате на пръсти между портата и входната врата. Точно там тревата се е предала отдавна, стъпките остават в мократа земя, а калта тръгва с обувките навътре. Ако носите и торби от колата, обиколката става още по-дълга.
Алеята е първото, по което стъпвате в двора, и последното, за което се мисли, докато се строи къщата. Затова толкова често тя е и най-калното място в имота. Решенията при нея обаче са малко на брой и се разбират бързо — стига да ги вземете, преди дворът да е подравнен и засят.
Краката и колата искат различни неща
По пешеходната пътека минава човек, понякога и количка. От нея се иска равна повърхност, по която се стъпва сигурно и на мокро, и достатъчно ширина, за да се разминат двама, без единият да слиза в тревата.
Колата е съвсем друго нещо. Тя притиска повърхността на няколко малки петна, а не равномерно, и най-лошото за всяко покритие е завиването на място — гумата усуква настилката, вместо да се търкаля по нея. Планирайте маневрата, а не само правоъгълника: ако колата няма къде да завие плавно, ще завива на място всеки ден.
Характерът на четирите обичайни настилки
Всяка настилка дава нещо и отнема нещо. Изборът е по-скоро въпрос на това какво сте готови да търпите.
- Бетон. Една непрекъсната повърхност — най-удобната за метене, за количка и за детско колело. Слабото място е, че рано или късно се напуква; нарязаните фуги му казват къде да го направи, а поправеното петно винаги си личи.
- Големи плочи. Изчистена геометрия и бърз резултат. При тежест близо до ръба обаче се разместват по-лесно от дребните елементи, а една килната плоча се вижда отдалече.
- Паваж. Дребните елементи понасят натоварване и леко движение на земята, защото поемат натиска помежду си. Ако нещо хлътне, се вади и се връща обратно — рядко предимство. Иска обаче търпение при нареждането и фуги, които наистина са запълнени.
- Чакъл. Най-простото и най-пропускливото решение, и единственото, което се чува, когато някой се прибира. За сметка на това пътува — излиза извън границите си, а понякога стига и до антрето.
Основата решава всичко, което после се вижда
Красива плоча върху лоша основа хлътва още първата зима. Настилката е само лицето; тежестта се носи от слоя под нея, а той трябва да е уплътнен, не просто насипан. Остане ли отдолу мека почва или растителен слой, той ще продължи да се сляга години наред и повърхността ще го последва на вълни.
Затова първото решение по алеята се взема, преди да сте избрали цвят: докъде се копае, с какво се запълва и колко пъти се уплътнява. Тази работа не се вижда на нито една снимка и е точно мястото, където не си струва да пестите.
Съвет
Накъде тръгва водата от алеята
Ако не попива на място, водата тръгва по повърхността — или встрани, или към къщата. Всяка непропусклива настилка събира дъжда и го отвежда нанякъде, затова наклонът се мисли, преди повърхността да е готова. Посоката е встрани от къщата — към зеленото или към място, което може да поеме вода, а не към съседния имот.
Пред входната врата обикновено се предвижда отводнителен канал; иначе точно там, където се разтоварват торбите, ще стои локва. Пропускливите настилки помагат, но не отменят наклона — вода, която не успява да попие достатъчно бързо, пак тръгва по повърхността.
Ръбовете се разпадат първи
Всяка настилка, която не е ограничена отстрани, тръгва настрани. Крайният елемент няма в какво да опре, земята до него омеква след дъжд, едно колело излиза от алеята и ръбът поддава. Оттам нататък разместването върви навътре, елемент по елемент.
Затова бордюрът, скритият кант или добре оформеният ръб не са украса, а конструкция. При чакъла това важи двойно — без ограничение той просто се разпилява в тревата и след всеки дъжд ще го събирате обратно.
Тревата между плочите
Тесните ивици трева между плочите изглеждат чудесно на снимка, а се косят трудно. Косачката не влиза, тримерът яде ръба на плочата заедно с тревата, а самата ивица изсъхва първа, защото коренът ѝ няма накъде да отиде.
Ако искате този вид, дайте на тревата повече място между елементите и оставете колата настрани от нея. Другата възможност е фугата да е от дребен камък — отдалече изглежда почти същото, а не иска нищо от Вас.