Барбекю зона и лятна кухня: как се прави, за да се ползва

Барбекюто в двора почти винаги започва еднакво. Правите го с желание, каните хора, вечерта минава добре. После идва второто палене, третото — и някъде там нещата затихват. Скарата е хубава, дворът също, а зоната не се ползва — и сами не знаете защо. Същата логика решава и дали ще се ползва терасата: разстоянието до кухнята.

Причината рядко е в самата скара. Тя е в мястото — колко далеч е от кухнята и какво има около него. И двете се решават преди зидането, не след това.

Колкото по-далеч, толкова по-рядко

Правилото е просто: колкото по-далеч е барбекюто от вътрешната кухня, толкова по-рядко ще се пали. Не защото се уморявате да ходите, а защото започвате да мислите предварително — какво да изнесете, какво ще Ви трябва, какво сте забравили. Тази мисъл стига, за да отложите. Ако мястото е покрито и се отваря от дневната, разстоянието изчезва — вижте верандата към дневната.

Затова първото решение не е коя скара, а къде ще стои. Най-използвани са зоните, до които се стига през една врата и няколко крачки — по равен път, без стъпала и без заобикаляне с поднос в ръце.

Плот, вода и място за сядане

Скарата сама по себе си не е лятна кухня. Става лятна кухня, когато около нея има няколко неща на една ръка разстояние.

• Плот — за подноса, приборите и чиниите, които изнасяте и прибирате. Без него всичко стои по земята или в ръцете Ви.
• Вода — за ръцете, за зеленчука и за решетката, докато е още топла. Ако водата е вътре, решетката се мие „после“, а „после“ значи на другия ден.
• Място за сядане наблизо — човекът на скарата не бива да е сам. Далечна маса означава, че той стои встрани от компанията и печенето му става задължение.
• Свободна повърхност за готовото — топлото ястие има нужда от място веднага, не след разчистване.

Тези неща заемат по-малко място, отколкото очаквате. По-важно е да са едно до друго, отколкото да са големи.

Димът има посока

Преди да фиксирате мястото, застанете там и помислете накъде духа обичайният вятър при Вас — не изобщо, а в летните вечери, когато ще готвите. После проследете къде отива димът.

Влиза ли през прозореца на спалнята? Минава ли през терасата, на която седят хората? Опира ли право в съседската ограда? Няколко крачки встрани често решават и трите въпроса наведнъж. Под покритие обаче димът престава да е въпрос на удобство: дървените въглища отделят въглероден оксид, а той е опасен в затворено и в полузатворено пространство. Затова покритата зона трябва да е добре проветрива — отворена отстрани и с изход за дима нагоре, а не помещение със стени.

Покривът удължава сезона

Покривът над плота и масата променя много — не заради дъжда в деня на печенето, а заради дните преди и след него. Под покрив зоната изсъхва сама и е готова, вместо да я чакате. Дава и сянка по обяд, и суха маса вечер, когато вече е влажно.

Над самото огнище обаче важи друго. Дървена пергола, дъсчен таван или платнен сенник точно над скарата са горим материал и там не им е мястото. Над огнището се предвижда чадър или комин, който извежда дима и топлината нагоре — иначе саждите и горещият въздух се събират в дървото отгоре. Какво разстояние е нужно до конструкцията над скарата зависи от вида на огнището и се уточнява с производителя или с проектанта, преди да се зида.

Токът се прокарва отсега

Печенето почти винаги свършва по тъмно, така че осветлението не е допълнение. Хладилник наблизо спестява много ходене до кухнята. И двете искат ток, а токът се мисли, докато дворът е разкопан.

Прокаран после, кабелът тръгва по земята и пречи на всичко. Затова, дори да не слагате нищо сега, оставете изведена тръба и кутия — по-добре да стоят празни, отколкото после да разбивате настилката. И имайте предвид, че външната инсталация не е като вътрешната: до мокър плот и течаща вода се работи с влагозащитени кутии и контакти и с дефектнотокова защита, а изпълнението и включването са работа на електротехник.

Тук всичко се цапа и се мие

Около скарата се пръска мазнина. Това не е недостатък на зоната, а начинът ѝ на живот. Затова гладките повърхности печелят пред грапавите — мазнината се избърсва с кърпа, вместо да остане в порите.

Същото важи за пода. Грапавата настилка е по-сигурна под краката, но задържа петна. Търсете компромис: достатъчно грапаво, за да не се хлъзга, достатъчно плътно, за да се измие. И изберете по-тъмни фуги — светлите около скарата си личат още първото лято.