Оградата: между улицата и двора

Къщата е готова, дворът е разчистен и остава оградата. Решението обикновено се взема бързо: гледа се какво са сложили съседите и се повтаря. После идва лятото и мястото, където сте искали да сядате следобед, се оказва на показ от улицата. Или обратното — вдигнали сте плътен зид и дворът прилича на заграден склад. Къде се вписва тя в общия ред на двора — в дворът около новата къща.

Причината е, че от оградата очакваме три неща наведнъж: да покаже докъде свършва Вашият имот, да Ви закрие от чужди погледи и да изглежда добре. Едно решение рядко се справя и с трите, затова е по-полезно да решите кое от тях Ви е най-важно на всяка страна на двора.

Плътната ограда: закрива, но затваря

Зид, плътни дъски или метални пана дават най-много уединение. Зад тях сядате на масата, без някой да Ви гледа, децата играят спокойно, а шумът отвън се чува по-глухо. Плътната ограда спира и вятъра — в двор между сгради това е разликата между тераса, която се ползва, и тераса, на която все духа. На открито и ветровито място по-добре работи ограда, която пропуска част от вятъра, вместо да го спира изцяло.

Цената на това уединение е, че спирате не само погледите, но и въздуха. Дворът зад висок плътен зид се проветрява по-трудно и в горещите месеци е по-задушен. А ако имате гледка към поле или гора, плътната ограда я отрязва.

Прозрачната ограда: лека, но открита

Мрежата и решетъчната ограда вършат само едната работа: казват къде свършва имотът и спират кучета и случайни минувачи. Правят го евтино, бързо и без да натоварват мястото. Дворът остава светъл, изглежда по-зелен и по-широк, отколкото е.

Но тя не крие нищо. Всичко в двора се вижда от улицата, включително това, което не сте подредили. За едни това е без значение, за други е причина да не използват предната част на двора. Затова тя работи най-добре там, където няма какво да се крие — към зелена площ или тиха улица.

Най-често верният отговор е комбинация

Дворът не е една ситуация, а няколко: едната страна гледа към улица с движение, другата опира в съседа, третата излиза към приятна гледка. Няма причина и трите да получат едно и също решение — комбинацията обикновено излиза и по-евтино от плътна ограда по цялата обиколка. Законът също различава страните. По чл. 48 от Закона за устройство на територията оградата към съседен имот се разполага с равни части в двата имота, освен ако не се разберете тя да е изцяло във Вашия. Плътна част над 0,6 метра към съседа иска неговото изрично писмено съгласие; без съгласие тя се допуска само ако разстоянието от оградата до жилище на първия етаж в неговия имот е по-голямо или равно на височината на плътната част. До 0,6 метра плътна част, както и леките прозирни огради, не изискват и разрешение за строеж (чл. 151, ал. 1). Отделно общинският съвет може да определи вид, форма, височина и материали за съответната зона — местната наредба се проверява преди да поръчате оградата, не след това.

• Към улицата — плътно или с разредени дъски, особено ако входът на къщата се вижда отвън.
• Към мястото за сядане — плътно, дори само на този участък.
• Към хубавата гледка — възможно най-прозрачно, иначе плащате да си я закриете.
• Към съседа — според това как живеете един до друг: понякога ниско и открито, друг път обратното.
• Към задната част — там обикновено е стопанската страна и плътното решение спестява подреждане.

Живият плет: най-красивото и най-бавното

Плътната зелена стена е решението, което всички харесват на снимка. Тя закрива меко, поглъща шум, не се нагрява като зид и с годините става по-хубава. Проблемът е точно в тези години: засаждате нещо ниско и рехаво и чакате дълго, преди да започне да върши работа. Ако Ви трябва закриване веднага, плетът не е отговорът. Кои растения понасят нашето лято без всекидневна грижа, е в зеления двор с малко поддръжка.

Плетът не е решение, което се строи и се забравя. Иска редовно подрязване, поливане в първите сезони и подмяна на растение, което не се е хванало. Изоставеният плет не се разваля — просто се разрежда и от закриването не остава нищо.

Оградата има две страни, а съседът — мнение

Всичко, което вдигнете на границата, съседът гледа всеки ден от своята страна: гърба на Вашата ограда, сянката ѝ в неговия двор, понякога и основите ѝ на спорно място. Разговор преди строежа — какво планирате, откъде минава линията, кой какво поема — спестява години напрегнато съседство. Струва един следобед, а споровете за ограда рядко свършват добре. Погледът на съседа обаче се решава още при разполагането на къщата — вижте вход, изглед и съседи.

Плътната ограда точно на границата обаче не е решение само на единия собственик. Преди да я вдигате, проверете какво допускат правилата в общината и оформете съгласието на съседа писмено, не на приказки — иначе рискувате да сваляте нещо, което вече сте платили. Понякога пък се оказва, че и съседът се кани да огражда. Тогава общото решение излиза по-изгодно за двамата и изглежда по-добре от две огради, залепени гръб в гръб.

Портата е частта, която ще ползвате най-много

Оградата стои. Портата работи — отваря се и се затваря всеки ден, на дъжд и на вятър, понякога с пълни ръце. Затова при нея икономията си личи най-бързо: увисва, започва да стърже, ключалката засича. Останалата ограда може да си върши работата скромно с години; портата не прощава.

Помислете и как ще влизате пеша, когато колата не е с Вас. Отделна пешеходна врата спестява отварянето на голямото крило за всяко излизане до пощенската кутия. Ако предвиждате автоматика по-късно, кажете го сега: канал за кабела преди настилката е дребна работа, прокопаването после не е.