Отводняване на двора: къде отива дъждовната вода

Дъждът спира, Вие излизате в двора и виждате едно и също място до стената: тревата там е рядка, а по долния край на мазилката личи ивица засъхнала кал. Нищо не се е счупило. Дворът просто Ви показва накъде тръгва водата, когато вали.

Водата рядко идва наведнъж като буря. Тя се връща при всеки дъжд и при всяко топене на сняг и минава оттам, откъдето ѝ е най-лесно да мине. Затова следите се трупат точно там, а не се разпределят из целия двор. И затова отводняването не е борба с водата, а въпрос на посока: къде тя да отиде, след като слезе от покрива и от настилките.

Първото правило: всичко пада навън от къщата

Преди да мислите за тръби и решетки, погледнете накъде е наклонена земята около сградата. Правилото е просто: всичко, което опира до къщата — настилка, тревна площ, алея, тераса — се снижава навън от нея. Не към нея.

Звучи очевидно, но се обърква лесно. Дворът се подравнява на етапи и от различни хора: насипва се пръст, полага се трева, по-късно се добавя пътека. Всяка от тези стъпки може да върне лек наклон обратно към стената. Проверката е проста — пуснете маркуча близо до основата и вижте накъде поема водата.

Покривната вода излиза концентрирано

Не че върху покрива вали повече — но всичко от него излиза на две-три места. Дъждът, който пада върху цялата покривна площ, се събира в улуците и слиза през няколко тръби. Ако те свършват до стената, водата от целия покрив се излива точно в най-чувствителната точка на къщата, и то на всеки дъжд.

Затова водосточните тръби трябва да изведат водата далеч от основите — в подземен отвод, в плитък улей, в попивна шахта или към по-ниска част на терена. Две уточнения си струват. Попивната шахта не е ревизионната шахта на канализацията: покривна вода, вкарана в битовата канализация или в септичната яма, е грешка, а на много места и не се допуска. А по-ниската част трябва да е във Вашия двор — вода, насочена към съседа надолу по терена, се връща като спор, не като решение. Може да отиде и в резервоар за поливане, стига и преливането му да има посока.

Чакълената ивица край стената

Между стената и тревата е добре да остане тясна ивица чакъл. Тя не е декорация. Дъждът, който удря в оголена пръст, изхвърля кал нагоре и долният край на мазилката се цапа отново и отново. Чакълът поема удара и стената остава чиста. Само че той не спира водата — пуска я надолу, плътно до основите. Затова земята под ивицата също трябва да пада навън от къщата; при по-стара сграда без хидроизолация по основите такава ивица може и да навреди, ако водата остане там.

Ивицата улеснява и поддръжката: тревата не опира в мазилката, а разместен чакъл се оправя по-лесно, отколкото изровена трева.

Локвата, която стои, не е козметичен проблем

Локва, която не изчезва и часове след дъжда, не е дребна подробност. Почвата на това място остава наситена, корените стоят във вода и загниват, а тревата се разрежда до гола пръст. Върху настилка същото става по-бавно: основата отдолу омеква и плочите потъват неравномерно.

Затова обиколката на двора след дъжд е най-честната проверка. Не Ви трябва уред, а да си отбележите къде водата се задържа:

• местата, където водата стои, вместо да се оттича
• посоката, в която потича водата покрай основите
• точките, в които излиза водата от водосточните тръби
• долният край на мазилката — има ли следи от кал
• настилките — има ли плоча, която хлътва

Линейният отводнител пред гаража и терасата

Има две места, на които решетката в земята почти винаги се изплаща: пред гаражната врата и в края на терасата. Гаражът обикновено е най-ниската точка на алеята и водата се стича точно натам. А водата от терасата трябва да излиза настрани, вместо да се връща към прага.

Линейният отводнител е малка работа, докато се прави настилката, и голяма след това. Добавен по-късно, той означава да срежете готовата настилка, да копаете и да върнете плочите — с шев, който после си личи завинаги.

Когато почвата е тежка глина

Не всяка почва приема вода. Тежката глина пропуска бавно и след силен дъжд водата остава на повърхността. В такъв двор надеждата „ще попие“ не работи.

Тогава подходът се сменя: водата не се чака да изчезне, а се води. Правите ѝ път — плитък улей, отводнителна линия, по-нисък край на собствения Ви двор, където може да се събере, без да пречи на нищо и на никого. Целта не е да няма вода, а тя да знае накъде да тръгне.