Грешки при хидроизолация на баня: как да ги избегнете

Влагата в банята прониква и през най-малките пукнатини във фугите или около сифона. С времето тя разрушава лепилото за плочки и замазката под тях. Резултатът е подпухнали стени в съседните стаи и мухъл.

Плочките и фугиращата смес не спират водата. Те са само декоративен и предпазен горен слой. Истинската защита на конструкцията се намира под тях.

Пропускане на хидроизолационна лента в ъглите

Връзката между пода и стените, както и вертикалните ъгли между две стени, са подложени на постоянни леки движения. Сградите се слягат, а материалите се разширяват и свиват при температурни промени. Нанасянето на течна хидроизолация само с четка в тези зони не е достатъчно. Филмът се пука.

Затова в ъглите се вгражда специална еластична лента. Тя се полага между два слоя от хидроизолацията. Лентата трябва да премине и по пода, и по стената на разстояние от няколко сантиметра. Без този елемент водата лесно преминава през пукнатините в ъгъла.

Пропуски при уплътняването около сифоните и изводите за вода

Сифонът е най-ниската точка на пода и събира цялата вода. Около него често се образуват течове заради слаба връзка между пластмасовото тяло и циментовата замазка. Тези материали реагират различно на топлина и студ.

Около сифона се монтира хидроизолационен маншет. Това квадратно парче специален плат се залепва с хидроизолацията директно върху фланеца на сифона. Същото важи и за изводите на тръбите за топла и студена вода зад смесителите. За тях се ползват стенни маншети. Без тях водата се стича зад плочките директно по тръбите.

Недостатъчна височина на защитния слой по стените

Често се изолира само подът и първите десет сантиметра от стената. Това е грешка. В зоната на душа водата пръска директно върху стените на голяма височина.

Хидроизолацията в душ пространството трябва да достига поне до височината на душ слушалката. Препоръчително е тя да бъде поне два метра от нивото на готовия под. В зоните около мивката и ваната хидроизолационният слой се нанася на височина поне половин метър над водния източник. Останалите стени в банята също се нуждаят от защита. Те се покриват на поне двадесет сантиметра от пода.

Полагане върху неподготвена или мокра основа

Хидроизолационните смеси изискват чиста и здрава повърхност. Прахът и остатъците от мазилка пречат на доброто сцепление. Ако нанесете хидроизолацията върху прашен под, тя ще се отлепи заедно с праха при първото натоварване.

Преди работа основата се почиства с прахосмукачка и се грундира. Грундът заздравява повърхността и намалява нейната попиваемост. Друга честа грешка е бързането. Циментовата замазка трябва да изсъхне напълно. Влагата, затворена под хидроизолационния слой, започва да се изпарява и създава налягане. Това води до появата на мехури и скъсване на мембраната. Следвайте инструкциите на производителя за времето за съхнене на замазката.

Твърде тънък или само един слой хидроизолация

Еднократното нанасяне с четката не създава непрекъснат водоплътен филм. Винаги остават микроскопични пори или пропуснати места. Затова хидроизолацията се нанася на поне два слоя.

Вторият слой се нанася напречно на първия, след като той е изсъхнал достатъчно. Това гарантира покриване на всички пропуски. Общата дебелина на изсъхналия слой трябва да съответства на указанията на производителя. Твърде дебелият слой също е проблем, защото може да се напука при съхненето. Използвайте назъбена маламашка или валяк за равномерно разпределение на материала.