Климатик за отопление през зимата: докъде стига

Климатикът на практика е термопомпа въздух-въздух. Той не създава топлина от нищото, а пренася енергия от външния въздух вътре в стаята. Този процес работи безотказно през преходните сезони и при мека зима. Когато обаче външната температура падне дълбоко под нулата, физиката на топлообмена налага своите ограничения.

Много собственици разчитат единствено на климатици за зимния сезон. За да знаете какво да очаквате от сметките и от усещането за комфорт, е нужно да разберете как студът влияе на машината.

Какво се случва при падане на външната температура

Колкото по-студено е навън, толкова по-малко свободна топлина съдържа въздухът. Външното тяло трябва да охлади вече мразовития въздух още повече, за да извлече енергия от него. При температури около нулата и висока влажност ламелите на външния топлообменник бързо се покриват със скреж. Това изолира метала и спира въздушния поток през тялото.

Машината губи част от отдадената мощност. Компресорът се натоварва повече. Точно в момента, в който жилището има най-голяма нужда от отопление, климатикът отдава по-малко киловати спрямо работата си при плюс седем градуса. Ако уредът е оразмерен точно на границата на топлинните загуби, стайната температура започва бавно да пада.

Цикълът на размразяване и прекъсването на топлината

За да свали натрупания лед от външното тяло, климатикът влиза в режим на размразяване. В този момент уредът временно обръща посоката на движение на хладилния агент. Той започва да топли външния топлообменник, за да разтопи скрежа, като отнема топлина директно от въздуха в помещението чрез вътрешното тяло.

Вътрешното тяло спира да духа. Размразяването трае няколко минути. През това време стаята не получава топлина, а при някои по-стари модели вътрешното тяло може за кратко да охлади въздуха около себе си. При мъгливо време и температури около минус два градуса този цикъл се повтаря по-често. Това накъсва отоплението и намалява средната температура в дома.

Усещането за комфорт: въздушно течение срещу лъчиста топлина

Климатикът топли чрез принудителна конвекция. Той издухва горещ въздух, който бързо се издига към тавана, докато подът остава по-студен. При слабо изолирани подове тази температурна разлика се усеща ясно.

Движението на въздуха създава субективно усещане за по-ниска температура. Дори издухваният въздух да е топъл, струята покрай тялото засилва изпарението от кожата. За да постигнете същото ниво на комфорт като при радиатори или подово отопление, с климатик често се налага да настроите термостата с един-два градуса по-високо.

Кога климатикът стига сам и кога иска подкрепа

В добре изолиран апартамент със средно разположение климатикът се справя като единствен източник през цялата зима. Съседните имоти пазят междинните стени, а топлинните загуби са предвидими.

В къща ситуацията е различна. При отделно стояща сграда със студени външни стени, неотопляем приземен етаж и изложение на вятър климатикът среща сериозни затруднения при продължителни мразове. В такива условия машините, които не са проектирани за ниски температури, работят на предела си. При подобни сгради втори източник на топлина осигурява сигурност в най-студените седмици на януари и февруари.