Капилярна влага в основата: как се спира

Водата под повърхността на почвата е в постоянно движение. Когато тя влезе в контакт с основите на Вашата къща, започва процес, подобен на попиването на течност от фитил или гъба. Този феномен е известен като капилярна влага. Бетонът, тухлите и камъкът имат пореста структура. Тези микроскопични канали позволяват на влагата да се изкачва нагоре по стените, преодолявайки силата на гравитацията. Често водата достига височина до метър или повече над нивото на терена.

Ако забележите ронеща се мазилка, бели петна от соли или неприятна миризма в приземните етажи, вероятно имате проблем с капилярното покачване. Влагата не просто загрозява интериора. Тя пренася разтворени минерални соли от почвата в конструкцията. Когато водата се изпари от повърхността на стената, тези соли кристализират и се разширяват. Този натиск разрушава структурата на материалите. Процесът е бавен. Той е разрушителен.

Хоризонтална бариера при ново строителство

Най-сигурният начин да защитите къщата е по време на нейния строеж. Хоризонталната хидроизолация е преградата, която спира пътя на водата нагоре. Тя се поставя върху изравнената повърхност на основите, преди да започне зидането на стените. Обикновено се използват битумни мембрани или специални течни състави. Тази бариера трябва да бъде непрекъсната по целия периметър на сградата. Дори малко прекъсване е достатъчно за влагата. Водата намира пролуки.

При съвременното строителство се обръща внимание и на самия бетон. Добавянето на кристализационни добавки в бетоновата смес прави материала по-плътен. Тези добавки реагират with влагата и запълват капилярите в бетона с неразтворими кристали. Така основата става по-устойчива на проникване. Въпреки това добавките не заменят нуждата от външна хидроизолация. Те са допълнителна защита. Вие трябва да подсигурите и двата слоя за максимална сигурност.

Вертикална изолация и ролята на дренажа

Вертикалната хидроизолация защитава стените на основите от директен контакт с влажната почва. Тя се нанася от външната страна на фундамента, от петата до нивото на цокъла. Използват се битумни мастици, обмазни изолации или мембрани с висока плътност. Важно е изолацията да бъде защитена от механични повреди при обратното засипване на изкопа. За тази цел често се поставят дренажни мембрани с „пъпки“, които отвеждат водата надолу и предпазват основния изолационен слой.

Дренажната система е вторият елемент от защитата. Нейната задача е да събере водата около основите и да я насочи далеч от сградата. Около къщата се изкопава ров, в който се полага дренажна тръба с наклон. Тръбата се обгръща с филтриращ слой от чакъл и геотекстил. Геотекстилът спира фините частици пръст. Тръбите остават чисти. Без работещ дренаж водата се задържа около бетона и създава хидростатично налягане. Това налягане принуждава влагата да търси път през микроскопични пукнатини.

Решения за съществуващи сгради: Инжектиране и механични методи

При старите къщи често липсва каквато и да е хидроизолация под стените. Ремонтът в такива случаи е по-сложен, но възможен. Един от най-разпространените методи е химическото инжектиране. В стените се пробиват отвори под определен ъгъл и през тях се вкарват специални смоли или силани. Тези препарати се разпространяват в порите на материала и създават водоотблъскващ слой. Ефективността на метода зависи от плътността на материала и от това дали отворите са направени на правилното разстояние. Стената трябва да е структурно здрава.

Механичното прерязване е радикално решение. То изисква прецизност, за да не се застраши стабилността на конструкцията. Работата се извършва на малки стъпки. Срязва се един метър, поставя се изолацията, празнината се запълва с циментов разтвор под налягане и се преминава към следващия метър. Този метод създава физическа преграда срещу влагата. Той е скъп. Той е трудоемък.