Задълбочено
Кога изграждането на подпорна стена е задължително
Подпорните стени удържат земните маси при денивелация и предпазват имота от свличане. Научете в кои случаи изграждането им е неизбежно и как се гарантира стабилността им.
Наклонените терени предлагат красиви гледки, но създават сериозни инженерни предизвикателства. Когато земните маси се разместват или естественият наклон на парцела се нарушава от изкопни работи, почвата губи своята стабилност. В такива ситуации се налага изграждането на подпорна стена. Това съоръжение удържа земния натиск и предпазва сградите, пътеките и съседните имоти от свличане.
Решението за изграждане на подпорна стена не е въпрос на естетика. То е продиктувано от физиката и геоложките дадености на терена.
Физическата необходимост: Склонове и изкопи
Земните пластове имат естествен ъгъл на откоса. Това е максималният наклон, при който сухата почва остава стабилна без допълнителна помощ. Ако подкопаете този наклон, за да подравните площадка за къща или паркомясто, почвата над изкопа ще се свлече.
Подпорната стена става задължителна, когато теренът се терасира. Чрез нея стръмният склон се разделя на няколко хоризонтални нива. Това позволява реалното използване на двора. Без укрепване подравняването рядко се задържа. При скала или плътна глина откосът може да устои години. При песъчлива или наситена с вода почва обаче първият обилен дъжд връща изкопаното място пълно с кал.
Друг критичен момент е близостта до границата на съседния имот. Ако Вашият изкоп застрашава стабилността на съседната ограда или сграда, укрепването е единственият начин да избегнете аварии и съдебни спорове.
Водата – най-големият враг на подпорната стена
Повечето подпорни стени се рушат не заради теглото на сухата пръст, а заради натиска на водата. Когато вали, почвата зад конструкцията абсорбира влагата и натежава. Водата се събира зад бетона и създава хидростатично налягане. Този натиск може да премести или да преобърне дори най-масивната стена.
Отводняването е задължителна част от проекта. Зад стената се полага дренажна тръба, обвита във филтриращ геотекстил. Тя събира водата и я отвежда извън зоната на съоръжението. В самото тяло на стената се оставят отвори за оттичане. Те се разполагат през определено разстояние близо до основата.
Липсата на работещ дренаж гарантира бързо компрометиране на конструкцията. Водата ще намери път през пукнатините, ще замръзне през зимата и ще разруши бетона.
Основни материали: Предимства и ограничения
Изборът на материал зависи от височината на денивелацията и достъпа на строителна техника до обекта.
- Стоманобетонът е най-честото решение при големи натоварвания. Тези стени имат висока якост и се изливат на място по индивидуален кофражен план. Недостатъкът им е високата цена на кофража и арматурата. Освен това те изискват технологично време за съхнене на бетона.
- Габионите са кутии от поцинкована телена мрежа, пълни с речни или кариерни камъни. Те са гъвкави и пропускат водата свободно, което елиминира риска от хидростатично налягане. Подходящи са за умерени височини. Ограничението им е, че изискват повече хоризонтално пространство, тъй като стабилността им зависи от собственото им тегло и ширина.
- Зиданите каменни стени са класическо решение. Те изглеждат естествено, но изискват майсторска ръчна работа. Строителството им е бавно. Подходящи са за по-ниски тераси в двора, където земният натиск не е прекомерен.
Критични точки при изпълнението
Стабилността на съоръжението зависи от детайли, които остават скрити след завършването на строежа.
Първата критична точка е основата. Подпорната стена не се изгражда върху повърхността на почвата. Тя се вкопава под линията на замръзване на почвата в съответния регион. Дълбочината на фундиране се определя от инженер след проучване на земната основа. Плитко вкопаната основа ще се наклони при първото зимно замръзване и последващо пролетно размразяване.
Втората точка е обратният насип. Пространството зад стената не се запълва с изкопаната глинеста пръст. Използва се дрениращ материал какъвто е чакълът или трошеният камък. Този слой позволява на водата да се оттича бързо до дренажната тръба, вместо да се задържа зад бетона.
Третата точка е хидроизолацията. Задната страна на стената, която е в директен контакт с почвата, трябва да бъде обработена с битумна или циментова хидроизолация. Това предпазва бетона от проникване на влага и корозия на арматурата.
Съвет
Често задавани въпроси
Може ли подпорната стена да се изгради без бетонна основа?
Как да разберем, че съществуващата подпорна стена е компрометирана?
Каква е максималната препоръчителна височина на една подпорна стена в двора?
Може да използвате този материал
Откъс до два абзаца — свободно, стига да сложите линк към оригинала. Цялата статия — само ако страницата Ви сочи към оригинала с rel="canonical". Пълните условия.
Източник: Кога изграждането на подпорна стена е задължително — DOM-BG
Прочети също
Задълбочено
Ивични основи, фундаментна плоча или пилоти: кое кога
Изборът на тип основи зависи от почвата, подпочвените води и терена. Научете кога се прилагат ивични основи, кога цяла плоча и в кои случаи са нужни пилоти.
Задълбочено
Геоложко проучване: какво показва и защо се прави
Геоложкият доклад дава точна картина за пластовете почва и водите под терена. Вижте какво включва проучването и защо конструкторът не може да проектира без него.
Ръководство
Конструкцията: стените, плочите и покривът
Скелетът, който после не се пипа. Кое носи, кое само дели, и защо денят, в който къщата се затвори, е по-важен от деня, в който изглежда готова.


