Пароизолация: къде се поставя и какво става при грешка

Парата в дома се генерира постоянно. Готвенето и къпането отделят влага във въздуха. Тази влага се стреми да излезе навън през стените и покрива. Проблемът възниква, когато тя достигне до студените слоеве на конструкцията и се превърне във вода.

Пароизолацията спира този процес. Тя е бариера, която спира влажния въздух от стаите. За да работи правилно обаче, тя трябва да бъде поставена на точното място и по правилния начин.

Физиката на влагата в стените

Топлият въздух съдържа повече водна пара от студения. В отопляемото помещение налягането на парите е по-високо, отколкото навън. Поради тази разлика влагата се движи отвътре навън през строителните елементи. Това се нарича дифузия.

Когато парата премине през гипскартона и навлезе в минералната вата, тя започва да се охлажда. В един момент температурата пада толкова, че парата кондензира. Този момент се нарича точка на оросяване. Намокрената минерална вата бързо губи своите изолационни свойства. Пароизолацията спира парата още преди тя да е достигнала до студените зони в стената.

Къде се монтира пароизолацията

Основното правило е лесно за запомняне. Пароизолацията се поставя от топлата страна на топлоизолацията. В нашия климат това означава от вътрешната страна на помещението.

При покрив с изолация между ребрата подредбата следва ясна логика. Първо е вътрешната облицовка от гипскартон. Веднага зад нея се намира пароизолационното фолио. Следва минералната вата, разположена между гредите. Над ватата се поставя друг вид мембрана, която изпуска парата навън, но спира водата.

При вътрешна изолация на стени се прилага същият принцип. Фолиото се лепи върху металните профили, точно пред ватата. При външна изолация с експандиран полистирол (EPS) върху тухлена стена пароизолация обикновено не се изисква, но само при достатъчна дебелина на изолационния слой. Необходимата дебелина се изчислява за всеки конкретен случай. Тя зависи от температурите, влажността и свойствата на тухлите и мазилките. При твърде тънка изолация точката на оросяване може да попадне вътре в тухлената зидария. Това води до конденз. Зидарията се уврежда.

Пароизолация или паропропусклива мембрана

Тези два материала се бъркат често, но те имат противоположни задачи. Объркването им води до тежки повреди в конструкцията.

Пароизолацията е плътен полиетиленов филм. Нейната цел е да спре движението на всякаква влага. Този материал не диша.

Паропропускливата мембрана работи обратно. Тя има микроскопични пори. Те са твърде малки за капките вода, но достатъчно големи за молекулите на парата. Тази мембрана се поставя от външната, студена страна на изолацията. Тя предпазва ватата от външни течове, но позволява на остатъчната влага в нея да се изпари свободно нагоре. Ако размените местата им, ще затворите влагата вътре в конструкцията. Дървените греди ще изгнят бързо.

Какво се случва при лош монтаж

Най-честата грешка е лошото уплътняване на фолиото. Пароизолацията трябва да бъде напълно херметична. Всяка пролука работи като комин за влажния въздух.

Когато влагата премине през пролуките, тя се концентрира в малки участъци от ватата. Изолацията се напоява с вода. В стаята се появяват тъмни петна по гипскартона, а зад него започва да расте мухъл. При дървените къщи влагата води до гниене на носещите греди. Този процес остава скрит с години.

Как да проверите качеството на работата

Контролът се извършва преди затварянето на стените с гипскартон. След това поправките са скъпи и трудни.

Огледайте всички снадки между платната. Те трябва да имат сериозно застъпване и да са залепени със специализирана лента. Проверете връзките с тухлените стени и бетонните плочи. Там фолиото се залепва със специален лепилен мастик. Обикновената пяна често губи херметичност след време.

Обърнете внимание на местата, където преминават кабели или тръби. За тях се използват готови гумени маншети. Всеки пробив за контакт трябва да бъде изолиран отзад. При скъсване на фолиото настоявайте за залепване с парче от същия материал.