Вентилация на покрива: защо дървото гние без нея

Покривът предпазва дома от дъжд и сняг. Често обаче най-голямата заплаха за неговата здравина не идва отвън, а отвътре. Това е влагата, която се отделя при готвене, къпане и дори при дишане в жилищните помещения. Топлият и влажен въздух се издига нагоре и преминава през тавана. Ако покривната конструкция няма вентилация, тази влага остава затворена в подпокривното пространство.

Дървото е отличен материал за носеща конструкция. То е леко, здраво и се обработва лесно. Дървесината обаче има едно основно свойство – тя реагира на околната среда. Когато въздухът е постоянно влажен, дървото попива тази влага. При липса на проветрение се създават условия за развитие на гъбички и плесени. Тези организми бавно разрушават структурата на материала. В резултат на това гредите губят своята товароносимост.

Как влагата се озовава под покрива

Всеки ден едно четиричленно семейство отделя литри вода под формата на водна пара. Този процес протича непрекъснато. Водната пара се разпространява из цялата къща и търси изход нагоре. Тя преминава през гипскартона, фугите и пролуките около кабелите. Когато достигне студеното подпокривно пространство, парата се охлажда.

Тук се сблъскваме с физичен закон. При охлаждане на наситения с влага въздух се достига точката на оросяване. Водната пара се превръща в течни капки вода. Тези капки падат върху дървените греди, столиците и обшивката. Процесът се повтаря всеки ден през студените месеци. Дървените елементи остават постоянно мокри. Те нямат възможност да изсъхнат, защото няма движение на въздуха.

Този проблем се засилва, ако Вашата къща има висока степен на херметичност. Старите къщи имаха естествени фуги и неплътни прозорци, през които въздухът циркулираше свободно. Днес изолациите спират този естествен обмен. Поради тази причина вентилационната система на покрива вече не е лукс, а техническа необходимост.

Механизмът на гниене на дървесината

Дървото без влага не гние. Гниенето започва, когато влажността на дървесината премине определена граница, обикновено над 18-20 процента. При тези условия спорите на гъбичките, които винаги присъстват във въздуха, се активират. Те започват да се хранят с целулозата и лигнина в дървото. Това са съставките, които придават твърдост на конструкцията.

Процесът протича скрито. Често собствениците не подозират за проблема, докато не се появи увисване на покривната линия. Първоначално дървото потъмнява. След това повърхността му става мека и се рони при натиск. Накрая дървесината се напуква на малки кубчета и губи механичните си свойства.

Някои вярват, че импрегнирането на дървото го защитава напълно. Химическата защита е важна стъпка по време на строежа. Тя обаче има ограничен срок на действие и предпазва само повърхностния слой. Ако дървото е постоянно подложено на течна влага, химикалите постепенно се отмиват или губят свойствата си. Традиционно решение е поддържането на дървесината суха чрез вентилация. Защита осигурява и изборът на устойчиви материали. Такива са лиственицата или термично модифицираната дървесина.

Как работи правилната вентилация

Ефективната вентилация на покрива се основава на естествената конвекция. Топлият въздух е по-лек и се издига нагоре. За да работи тази система, покривът се нуждае от две неща: отвори за входящ въздух и отвори за изходящ въздух.

Входящите отвори се разполагат в най-ниската част на покрива – при стрехата. Обикновено се използват перфорирани софити или специални решетки. Изходящите отвори се намират в най-високата част – при билото. За тази цел се монтира вентилируемо било или покривни аератори.

Когато вятърът духа, той създава налягане при стрехите и разреждане при билото. Това движи въздуха. Студеният въздух влиза през стрехата, поема влагата от подпокривното пространство и излиза през билото. По този начин се намалява температурната разлика с външната среда. Това предотвратява образуването на ледени висулки през зимата.

Критични точки при изпълнението

Монтирането на вентилация изисква прецизност. Най-честата грешка е блокирането на въздушния поток със самата топлоизолация. Когато минералната вата се избута твърде близо до стрехата, тя затваря входящите отвори. Въздухът спира да се движи. За да се избегне това, се поставят специални ограничители при стрехата. Те гарантират, че изолацията не затиска пътя на въздуха към вентилационния канал.

Втората критична точка е изборът на подпокривно фолио. То трябва да бъде паропропускливо, но водонепропускливо. Това фолио позволява на остатъчната влага от конструкцията да излезе навън, но спира проникването на евентуални течове от керемидите. Пародифузната мембрана се полага без провисване и се залепва по снадките със специализирана лента.

Летвите и контралетвите също определят височината на вентилационния канал. Контралетвите осигуряват разстоянието до керемидите. Необходимата височина на този канал зависи от наклона на покрива и дължината на ската. При по-къси скатове дебелина от 3 сантиметра е напълно достатъчна. По-малко разстояние ограничава въздушния поток и намалява ефективността на системата.