Зониране на отоплението: различна температура по стаи

Отоплението на цялата къща до една и съща температура често води до излишни разходи на енергия. Спалнята изисква по-хладен въздух за здрав сън. В същото време дневната трябва да бъде топла за цялото семейство. Детската стая и банята имат свои изисквания, които се различават от тези в коридорите. Една обща настройка обслужва добре най-много едно от тези помещения.

Преди да изберете система, Вие трябва да определите нуждите на всяко помещение. Зонирането е разделянето на дома на отделни температурни сектори. Всяка зона се управлява самостоятелно. Това намалява разхода на енергия, защото така не се топлят празни стаи. Решението зависи от вида на отоплителната инсталация, разпределението на помещенията и начина на живот на обитателите.

Физика на зонирането: как се разпределя топлината

При стандартните системи един термостат в коридора или дневната определя температурата за цялата къща. Когато дневната достигне желаните градуси, отоплението спира. Спалните на горния етаж обаче може да останат студени. Ако термостатът е разположен в студена стая, останалите помещения се прегряват. Това води до преразход на гориво или електроенергия.

Зонирането решава този проблем чрез локални регулиращи устройства. При водно подово отопление или радиатори това са задвижки върху колекторните кутии или термостатични вентили на самите радиатори. Всяка зона изпраща сигнал до източника на топлина. Източникът работи само когато поне една зона изисква топлина. По този начин се избягва прегряването на стаите с южно изложение или на тези, които не се ползват през деня.

Сценарии за регулиране според нуждите на помещенията

Различните стаи имат различна функция и различен режим на ползване през денонощието. Стойностите по-долу са ориентири за комфорт, не норматив — точната температура зависи от изолацията на къщата, от навиците на обитателите и от това колко часа стаята стои празна.

Дневната зона е мястото, където хората прекарват по-голямата част от деня в седнало положение. Подходяща температура за това пространство е около двадесет и един градуса. Системата трябва да поддържа тази стойност през деня и да я намалява през нощта, когато стаята е празна.

За спалните се препоръчва по-ниска температура. Около осемнадесет градуса осигуряват комфортен сън и по-лесно дишане. По-ниската температура спестява енергия. Ограничението тук е за бебешки стаи, където е необходима по-висока и постоянна температура.

Детските стаи съчетават в едно помещение зона за игра и зона за сън. През деня, докато детето играе на пода, е по-удобно да е с градус-два по-топло от спалня; през нощта режимът се доближава до нощния. Тук работи график, а не една фиксирана стойност.

Сервизните помещения, килерите и коридорите не се ползват постоянно. Температура от петнадесет или шестнадесет градуса е напълно достатъчна за тях. Банята изисква бързо затопляне. Там температурата трябва да бъде по-висока по време на ползване, за да се избегне усещането за студ при излизане от душа. След ползване температурата може да се намали, за да се спести енергия.

Радиатори срещу подово отопление: как се постига контрол

Двете основни системи за отопление изискват различен подход към зонирането.

Радиаторното отопление е подходящо за бърза промяна на температурата. Предимството е, че радиаторите реагират бързо на настройките от термостатичните глави. Ако затворите вентила, радиаторът изстива за броени минути. Ограничението е, че въздухът се загрява неравномерно. Топлият въздух се издига към тавана, а подът остава по-студен.

Зонирането тук се постига с електронни термостатични глави на всеки радиатор. Те се завиват на мястото на ръчния вентил и не изискват намеса в тръбите, тоест решението работи и в готова инсталация. Ограничението е, че главата мери температурата до самия радиатор — зад завеса или зад мебел тя отчита по-топло от действителното и затваря рано. За такива места по-точен е отделен стаен термостат, който управлява главата дистанционно.

Подовото отопление е подходящо за поддържане на постоянна температура в добре изолирани къщи. Предимството е равномерното разпределение на топлината от пода нагоре за по-висок комфорт. Ограничението е голямата инертност на системата. Бетонната замазка се загрява бавно и изстива бавно. Промяната на температурата с няколко градуса може да отнеме часове.

Поради тази причина бързите температурни промени през деня са неефективни при подово отопление. Зонирането се извършва чрез електротермични задвижки в колекторното табло, които се управляват от стенни термостати във всяка стая.

Критични точки при проектиране и монтаж

Зонирането изисква правилно планиране още при проектирането на тръбната мрежа.

Първо се проверява хидравличният баланс на системата. Без правилна настройка на дебитите, най-отдалечените зони няма да получават достатъчно топла вода. Този баланс се извършва от монтажниците чрез регулиращите вентили на колектора. Ако дебитът е лошо настроен, някои стаи ще останат студени дори при напълно отворени вентили.

Второ, позицията на стайните термостати е критична за работата на системата. Те не трябва да се монтират на външни стени, близо до прозорци или под директна слънчева светлина. В противен случай те ще отчитат грешни данни за температурата на въздуха в стаята. Това ще доведе до преждевременно изключване или излишно прегряване на зоната.

Термостатите се поставят на вътрешна стена, на височина около метър и половина от пода, далеч от източници на топлина или течение.

Трето, задвижките и клапаните изискват редовна поддръжка. Механичните части могат да блокират поради натрупване на котлен камък или фини частици в циркулационната вода. Монтажът на магнитен филтър за твърди частици в отоплителния кръг намалява този риск и предпазва компонентите от повреди.