Влагата и дървената конструкция: какво я пази

Дървото е отличен строителен материал. То е здраво, леко и предлага добра естествена изолация. Много хора обаче се притесняват от неговия най-голям враг — водата. Тези опасения са основателни, но само ако конструкцията е проектирана или изпълнена лошо. При правилен подход дървените елементи остават здрави с десетилетия. Когато планирате Вашия нов дом, Вие трябва да сте сигурни, че конструкцията му е защитена правилно.

Основната цел при строежа е да се предотврати задържането на вода в дървесината. Дървото не гние, ако се поддържа сухо. Проблемите започват тогава, когато влагата проникне в материала и няма как да излезе оттам.

Качествен материал и контролирано сушене

Първата защита на дървесината се случва още преди тя да стигне до строителната площадка. Това е контролираното изсушаване в специални камери. Когато дървото се отсече, то съдържа голямо количество сокове и вода. Строителството с мокър материал е грешка.

В сушилните влажност на дървения материал се свежда до нива под двадесет процента. При тези стойности гъбичките и плесените не могат да се развиват. Сухото дърво е по-стабилно. То се свива и измята значително по-малко в сравнение със суровия материал. Вярно е, че дървесината продължава да реагира на промените във влажността на въздуха, но тези движения са минимални и не застрашават стабилността на къщата. Допълнителното импрегниране с препарати предпазва материала от насекоми и повърхностна влага по време на самия монтаж.

Ролята на пароизолацията и дифузионните мембрани

Стената на сглобяемата къща не е просто преграда, а сложна система. Тя трябва да спира водата отвън, но и да позволява на парите отвътре да излизат. За тази цел се използват специални фолиа и мембрани. Тяхното разположение има строга логика.

От вътрешната страна на стената, зад гипсокартона, се полага пароизолация. Това фолио спира топлата пара, която се образува в стаите при готвене и къпане. Без тази бариера парата ще влезе в изолацията и ще кондензира върху студената дървена конструкция. От външната страна на стената се поставя друг тип мембрана. Тя е ветрозащитна и хидроизолационна, но е дифузионно отворена. Това означава, че тя не пуска дъжда да влезе навътре, но позволява на евентуалната влага от конструкцията да се изпари навън. Така стената диша.

Вентилационната междина като въздушен щит

Директният допир на фасадната облицовка до конструктивната стена крие рискове. Когато вали, външната мазилка или дървената обшивка се мокрят. За да се предотврати пренасянето на тази влага навътре, се прави вентилируема фасада. Това е празно пространство между външната облицовка и основната стена.

Въздухът в тази междина се движи постоянно. Той влиза от долната част на фасадата и излиза под покрива. Този постоянен въздушен поток изсушава бързо всяка влага, която е преминала през външния слой. Дървената конструкция остава на сухо. Вентилационната междина също така намалява нагряването на стените през лятото.

Прекъсване на капилярната влага при фундамента

Основата на къщата е от бетон. Бетонът лесно абсорбира вода от почвата и я предава нагоре по капилярен път. Ако дървените греди стъпят директно върху бетона, те ще започнат да пият тази вода. Този процесор води до бързо гниене на долния праг на конструкцията.

Защитата тук е физическа бариера. Между бетонната плоча и дървената греда се полага здрава хидроизолационна лента или битумна мембрана. Тя прекъсва пътя на капилярната влага. Самата дървена греда, която лежи върху основата, се импрегнира допълнително и се анкерира здраво. Често се използват и специални подложки. Те повдигат дървото на няколко милиметра над бетона.