Видове сгради според вида на конструкцията

Сградният фонд се изгражда в продължение на столетия и върху него времето дава своя отпечатък (техника и технология, вкусове и потребности). Най-старият от тези материали има съвременна употреба — вижте дървото като строителен материал.

Защо видът на конструкцията има значение

Видът на конструкцията не е академична подробност. Той казва кои стени държат сградата и кои са само преграда. От него зависи докъде стига един ремонт без проект, дали може да се направи отвор, дали горният етаж ще понесе тежка настилка или нова баня. Затова конструкцията е сред първите неща, които инженер-конструктор пита за стара сграда, и сред първите, които се записват в документите на нова.

Трите основни вида според носещите елементи

Според вида на конструкциите сградите се разделят на:

1. Паянтови (ПН). Те са с дървен носещ скелет на външните и вътрешни носещи стени, които са със зидария от тухли или кирпич на варов или глинен разтвор. Подовите настилки са от дървен гредоред. В миналото по този начин са се изграждали жилищни сгради, а днес - предимно стопански и второстепенни сгради.

2. Полумасивни (ПМ). Носещите стени са от тухлена или каменна зидария с дебелина 25 см или тухлени колони със същата дебелина и зидария между тях с дебелина половин тухла. Вътрешните преградни стени могат да бъдат изпълнени както при паянтовите сгради. Подовете са от дървен гредоред. По този начин са строени много от архитектурните паметници от българското Възраждане в Стария Пловдив, Несебър, Копривщица, Трявна и другаде. В повечето случаи такива са сградите в планинските и полупланински райони, както и стопански и второстепенни постройки или жилища за сезонно ползване.

3. Масивни. Такива са сградите с външни носещи стени от тухлена или каменна зидария с дебелина най-малко 25 см. Подовите конструкции са дървен гредоред, стоманено бетонни плочи или сглобяеми елементи (железни греди или ферми).

Разликата между трите е в това кой поема тежестта — дървен скелет, зидария с междинна дебелина или плътна зидария — и от какво са подовете. Дървеният гредоред и стоманобетонната плоча се държат различно. Гредоредът е по-лек и по-подвижен, реагира на влага и на насекоми и обикновено поема по-малки товари. Плочата е по-тежка, по-твърда и свързва стените помежду им. Затова две къщи, които отвън изглеждат еднакво, може да позволяват или да не позволяват втори етаж, тежка настилка или мокро помещение на горното ниво.

Видове монолитно строителство

При монолитното строителство носещата конструкция се излива на място от стоманобетон. Начините са няколко и всеки от тях оставя различни възможности за преустройство после. Последното в изброяването — едропанелното строителство — прави изключение: там елементите идват готови от завода и само се монтират, но се разглежда заедно с останалите, защото носещата конструкция отново е стоманобетонна.

Скелетно

Носещата конструкция е скелет от стоманобетонни колони, греди, шайби и плочи. Първо се изгражда носещата конструкция, а после се зидат с тухли външните и вътрешните стените. Тухлата дава по-добра топло- и шумоизолация. При това строителство са възможни многообразни оформления на фасадата и различни реконструкции (бутане на стени, направа на отвори и др.). Строи се по-бавно, но по-надеждно и по-здраво, по-качествено и без ограничение във височина. Строителните фирми все по-често прилагат това строителство, за да задоволят различните вкусове на клиентите.

Едроплощен кофраж (ЕПК) и пълзящ кофраж (ПК)

По тази система са построени високите блокове. Носещата конструкция е изградена със стоманобетонни шайби, колони и плочи. След като бъде изградена основната конструкция, фасадите се затварят с панели или тухли. Поради тази причина много хора смятат, че това е панелно строителство.

Пакето-повдигащи плочи (ППП)

Носещата конструкция е от стоманобетонни колони и шайби. При това строителство всички подови плочи се изливат една върху друга в пакет на терена. След това те се повдигат със специални механизми до съответните етажи и се прикрепват към стоманобетонни колони. Вътрешните и фасадните стени са тухлена зидария. Стълбищните клетки и вертикалните носещи конструкции се изпълняват от монолитен стоманобетон. Максималната височина на сгради, построени по този метод е партер и 7 жилищни етажа. Сградите, строени по този начин, са с изключителни възможности за преустройство и реконструкция. Такова строителство е изгодно при площадки, които не дават възможност за използване на тежка строителна механизация.

Едропанелни жилищни сгради (ЕПЖ)

Едропанелните жилищни сгради (ЕПЖ) са изцяло изпълнени от цели стоманобетонни панели. Например: подове, стени, тавани, стълбищни клетки, земетръсни шайби, и т.н. Те са свързани помежду си с дюбелни връзки посредством заварки. Между отделните елементи ясно се виждат фугите. Как се изпълняват тези системи на обекта е разгледано в конструкцията: стени, плочи и покрив.

Как се разпознава конструкцията на готова сграда

Пълният отговор е в документите, но огледът стеснява възможностите. Ето какво си заслужава да погледнете.

Какво означава конструкцията при ремонт

При скелетната конструкция тежестта минава през колоните, гредите и шайбите, а зидарията между тях запълва. Затова там преустройството е по-свободно: част от вътрешните стени може да се премахнат, без да се пипа носещият скелет. При масивните сгради външните стени и част от вътрешните са носещи, тоест две еднакви на вид стени може да имат съвсем различна роля. При едропанелните сгради панелът е едновременно стена и носещ елемент — отвор в него не се прави без проект. Кой ремонт изобщо изисква проект и кога е достатъчен добър майстор, е разгледано в отделен текст.

Конструкцията и топлината

Видът на конструкцията подсказва и къде сградата ще губи топлина. При скелетните сгради стоманобетонните колони и греди минават през стената и остават по-студени от зидарията около тях. При панелните уязвими са фугите между елементите. При старите сгради с дървен гредоред таванът над последния етаж често е сред слабите места. Къде точно изтича топлината и какво се прави по въпроса, е обяснено в статията за това къде къщата губи топлина.

А при новото строителство

При еднофамилните къщи днес най-често се срещат три подхода. Първият е масивният: носещи стени от зидария, укрепени със стоманобетонни пояси и колони. Вторият е монолитният: стоманобетонна носеща конструкция и зидария между елементите. Третият е носещ скелет от дървесина — същият принцип като при паянтовите сгради, но с изчислена и машинно обработена дървесина, фабрична точност на елементите и съвременни изолации. По този принцип се изпълняват сглобяемите къщи. Кое подхожда, зависи от парцела, от срока и от начина на ползване на сградата; какво да сравнявате, е описано в текста за това как да изберете правилната сглобяема къща.

Къде конструкцията се записва официално

Видът на конструкцията не остава само в разговора с майстора. Той влиза в техническия паспорт на строежа: според Наредба № 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите част А „Основни характеристики на строежа“ съдържа раздел III „Основни технически характеристики“, в който се описват видът на строителната система, типът на конструкцията, носимоспособността, сеизмичната устойчивост, границите (степента) на пожароустойчивост (огнеустойчивост) и дълготрайността на строежа.

При ново строителство изборът и оразмеряването на конструкцията се подчиняват и на Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Това е работа на проектанта, не на възложителя. За Вас практическата последица е една: конструктивната част на проекта е документът, към който се връщате при всяка по-сериозна промяна в сградата — затова я пазете заедно с останалата документация.

Класификацията изглежда като исторически преглед, но се използва в напълно практически моменти: при оценка, при ремонт, при преустройство и при всеки разговор с проектант. Затова си заслужава да знаете какво държи сградата, в която живеете — преди отговорът да Ви потрябва спешно.